Днес на гости в пекарната на Точица е Вени. Смело мога да твърдя, че „откакто се помня“ сме приятелки – вече цели 18 години (навършихме приятелско пълнолетие:D). Тя е същинско кулинарно гуру в кухнята, затова обожавам да готвим заедно и да обменяме рецепти, въпреки огромното разстояние, което ни дели. За да научите повече относно кулинарно-вкусовия шок, който изживява всеки имигрант при преместването си, ви оставям в нейните ръце.  

Неизбежен въпрос, с който всеки имигрант се среща в “Америката”—“Какво ти липсва най-много от родното ти място?”.  Да: “леля” ,”мама” , “баба” , “дядо” и прочие роднини—всички тези думи са приемливи отговори , които хората очакват да чуят; но, от шест години насам (и бъдещи години) моят отговор винаги е бил, и ще продължава да бъде : “кебапчета”, “лютеница”, “тулумбички”, “ракия”.

Първият ми истински сблъсък с южняшката кухня беше в “кафетерията” (примамлива на пръв поглед дума—за разлика от нашата родна “столова”—но, само на пръв поглед) на колежа ми.
Време за закуска—представям си: кифличка, поничка, яйца, бекон, сносно кафе или чай. За баница нямаше нужда и да си мечтая дори, все пак, не бях чак толкова наивна.
Нареждам се на опашка с поднос в ръка. Някой зад мен прошепва (като че ли и ме интересува тяхното мнение, но тогава все още не бях свикнала на американския обичай постоянно да се вреш в на другите работите) :“You have to try the BISCUITS!”[1].

Добре, чух думата “бисквити”, аз обичам бисквити, та кой ли не обича. Ще си поискам от тези бисквити.
Мой ред е на опашката. Искам бисквити.
Лелка ми поставя в чинията сухо и твърдо кръгло хлебче.
Къде ми са бисквитете, бе?
Мисля си, че нещо аз не съм разбрала, и съм казала погрешно. Да, ама не.

Това ми беше първият сблъсък с едно от кулинарните произведения на южняшкия американец, които ще разгледаме в тази статия.

Southern Biscuits- Южняшки “хлебчета”

Първоначално, терминът “biscuit” произлиза от британският термин за ‘бисквита’(и тук си представяме простите курабийки на баба за чай).
Тези бисквити се различават особено много от изделието, което британските колонисти възпроизвеждат в Американския Юг малко преди революционната война в края на 19ти век. Леко солени, маслени хлебчета, в повечето случаи намазани обилно с масло и сладко.Тези хлебчета се превръщат в “икона” на Юга—специално заделени за обяд след Неделната църква. Biscuits си остава специална южняшка прелест, докато Colonel Sanders

амер.-хлебно солено изделие

HushPuppies

В крайбрежен ресторант в Чарлстън съм.  Казват ми , че трябва обезателно да си поръчам “hush-puppies”. Какви кученца?? Аз си мислех, че само в Китай Чау-чауто е деликатес.
Поднасят ми пържени царевични топки. Къде са кученцата сега?
Напълно съм объркана вече.

Историята на hush-puppies идва отново от южняшките краища на САЩ. Първоначалната им употреба дори и не е била предназначена за човешки деликатеси—използвани предимно от ловджии и рибари, като примамка за техните кученца да бъдат тихи и кротки, докато се дебне жертвата. За целта решили , че е добра идея да пръжнат малко изостанал царевичен хляб от вчера и да го дават на кучетата си в замяна на тяхното не-джавкане.

В днешно време hush-puppies се предлага като гарнитура обикновено към пържена риба или барбекю сандвичи.

амер.-“Тихо, кученца!”

Въпреки че обожавам мазно пържено пиле върху biscuit, все винаги ще си мечтая за мазна улична баница за 50 стотинки, над която някоя/някой лелка или чичо са се трудили и потили цяла сутрин. А, да не забравяме и боза. Баница без боза е като biscuit без пържено пиле.

Казвам се Венелина, родена в Пловдив (майна завинаги) точно по средата на Великден, лето 1993.
От 2012 насам, живея, работя и пия бира в задушните и влажни югоизточни американски щати. По-точно: Уинстън Сейлъм, Северна Каролина.
Когато не пиша компютърни измислици на разни си едносрични езици в замяна за долари в банковата ми сметка, обичам да готвя и да прекарвам време със семейството ми и двете ми кучета.
С Иви се познаваме от първи клас. Винаги заедно и винаги в един и същи клас цели 12 години. Никога не си омръзнахме, въпреки че постоянно я тормозех да преписвам домашното по математика(е, сигурно съм й омръзнала, но кой я пита 😉
Сега отново продължавам да я тормозя, но този път под формата на мрънкане как американците ме дразнят и как искам да ям кебапчета на Сахат Тепе.