Храната през моята призма винаги е била истинска магия –  много повече от средство за оцеляване. Храната сплотява цялото семейство, носи аромати, спомени и усмивки. А десертът – той е съвършенство в чиния. Понякога семпъл като парчето кекс на баба, изпълнено с цялата грижа и обич на света, понякога пет звездно преживяване. Но винаги сервиран на финал, който не просто засища, а оставя след себе си усещането, че животът всъщност е наистина прекрасен.

Историята на Точица и кулинарията започва така: когато малката Ивка извървяла своите първи стъпки, нейните родители решили да направят прощъпулник. Според обичая този ритуал се изпълнява, когато детето проходи. Пред малчугана се нареждат различни по вид предмети като символ на разнообразните професии. Счита се, че този предмет, който детето избере, ще предопредели неговия житейски път. И както вече всички се досетихте, Ивка грабнала именно лъжичката. Ех, когато Ивка пораснала не станала готвач, но страстта към готварството продължила да заема важна част от живота й до ден днешен. И подобно на философския въпрос – кое е първо кокошката или яйцето – тя все още се пита дали феята орисница е нашепнала своите вълшебни слова в ушенцето й, когато е била съвсем, съвсем мъничка или тази страст се е зародила и постепенно е намерила дом в сърцето на Ивка.

Втората голяма страст в живота на Точица се появила, когато за 10-тия си рожден ден тя получила малък фотоапарат, с който започнала да снима всяко листче, треволяче и буболече. И така съвсем неусетно фотографията се превърнала в нейно любимо занимание.

В главата на Ивка започнала да се заражда идея – да създаде такова местенце, което да може да обедини нейните две големи страсти и да ги превърне в стихия. И така се родила една от дългогодишните й мечти – да твори в свой собствен кулинарен блог. С много старание, търпение и щипка любов на бял свят се появила Пекарната на Точица.